Наскоро в нашия квартал започна да идва един дядо. Много готин дядо с бяла коса, бяла брада и десетина двулитрови бутилки прясно мляко наредени на една древна маса за тенис.
Малко ми беше странно едно такова – викам си това мляко така сурово...И като видях, че бабаките си взимат смело се престраших и аз. Викам си – ще взема и ще го кипна хубаво, пък дано нищо ни няма.
Не само беше наред ами беше най-хубавото мляко, което съм купувала в София и то за лев и петдесет литъра! Направо еликсир. Много ми се иска да доживея времето, когато и в кварталния магазин ще може човек да си купи такова мляко.
И както го бях сварила хубаво и го оставих да изстине отгоре стана два пръста каймак. И си спомних като бях малка как моята прабаба, която май беше последния човек в рода, който се занимава с такива неща, събираше каймака и правеше домашно масло от него. Така го направих и аз, като нея.
Събрах каймака от тенджерата с една лъжица и го сложих в едно бурканче от горчица – от тези мъничките, от детско пюре също става. Затворих го хубаво и започнах да го тръскам за около 5-10 минути. После като го оставих настрани то се видя буцата масло и една белезникава течност около нея, която се излива. И това беше цялата процедура. За съжаление нямам снимки, но по-късно мога да кача.
Като го оставиш малко в хладилника то се стяга и става твърдо. Иначе на вкус е по-различно от купешкото – най-вече по това, че мирише на мляко. Малко по-жълто е, защото всичкото масло си е в него и абсолютно нищо повече не му се добавя.
Другата особеност е, че има трайност само няколко дни – разваля се много бързо. Но пък не съдържа никакви подобрители, никакви оцветители, никакви Е-та, ГМО-та и други злобни съкращения. Абсолютно естествено и много вкусно нещо.
Проблема е наистина в намирането на качествено мляко. Да стискаме палци, че държавата скоро ще помогне и на дребните фермери като нашия дядо за да стига хубавото мляко и до нас.
